ДВОЕУМЯ̀ СЕ, -ѝш се, мин. св. -ѝх, прич. мин. св. деят. двоеумя̀л, -а, -о, мн. двоеумèли се, несв., непрех. Остар. Двоумя се. Суецкият канал ся прокопа .. Мнозина ся двоеумяха дали ще може да сполучи и да ся свърши тая работа. Лет., 1871, 199.
